Масовият приток на хора от Украйна в държавите от ЕС през 2022 г. изискваше незабавни действия. Спешно предприетите от ЕС мерки допринесоха за посрещане на нуждите на бежанците. Това е основното заключение на публикувания днес доклад на Европейската сметна палата (ЕСП). По схемата на ЕС „Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа“ (CARE) не са отпуснати допълнителни средства, но тя е предоставила на държавите членки гъвкавост да преразпределят в кратки срокове оставащото финансиране по политиката на сближаване на ЕС към съответните проекти. Липсват обаче конкретни данни и мониторинг на средствата, изразходвани за предизвикателствата, свързани с миграцията. Одиторите предупреждават, че това вероятно ще ограничи възможността за оценка на ефективността на CARE.

Към края на октомври 2024 г. около 4,2 млн. души, избягали от Украйна, се ползват със статут на временна закрила в ЕС, главно в Германия (1,1 млн. души), Полша (984 000 души), Чехия (379 000 души) и Испания (222 000 души). Тази закрила включва предоставяне на незабавно право на пребиваване, социално подпомагане, медицински грижи, образование, достъп до жилищно настаняване и право на работа. За да подпомогне тези държави членки, ЕС постепенно е адаптирал правилата на политиката на сближаване, като е приел пакет от три регламента, наричани общо CARE. Този пакет е предоставил възможност на държавите членки в кратки срокове да пренасочат неизразходваните средства от програмите по политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., включително от инициативата в отговор на пандемията REACT-EU, за да подпомогнат бежанците.

„Въпреки че сумата на наличното финансиране е малка в сравнение с размера на помощта, предоставена на бежанците като цяло, мерките на ЕС са спомогнали за справяне с многобройните предизвикателства, произтичащи от масовия приток на бежанци от Украйна“, заяви г-н Джордж-Мариус Хайзлер, член на ЕСП, отговарящ за одита. „Мерките от пакета CARE са имали за цел да осигурят гъвкавост, ликвидност и опростяване, които са били необходими на държавите членки, за да предоставят ефективна подкрепа на бежанците.“

Одиторите отчитат факта, че препрограмирането на средствата на ЕС не е лесна задача. Процесът е бил усложнен от бързо променящата се ситуация с бежанските потоци, особено в източните и централните държави от ЕС. Това обаче не е попречило подкрепата да бъде основана на анализ на нуждите на бежанците. Преразпределените средства от ЕС също така са допълнили цялостната национална и регионална подкрепа в отговор на кризата.

Ефективните процедури за подбор са позволили проектите да бъдат изпълнени в кратки срокове — още през пролетта на 2022 г. Това е дало възможност за съфинансиране на дейности, обхващащи различни видове подкрепа и етапи на подпомагане — от първоначален прием и предоставяне на неотложни грижи до подкрепа за дългосрочна интеграция. Европейската комисия е предоставила на държавите от ЕС навременни и полезни насоки за прилагането на CARE въз основа на предишния си опит с инвестиционните инициативи в отговор на пандемията от COVID-19.

Одиторите обаче критикуват незадоволителния мониторинг на отпуснатите средства, тъй като Европейската комисия не може да проследи общия размер на финансирането, използвано за подкрепа на бежанците в рамките на CARE. Освен това тя не разполага с конкретни данни за броя на програмите, по които се подпомагат бежанци от Украйна, нито с общи показатели за оценка. В резултат на това ефективността на CARE не може да бъде измерена.

Пакетът CARE не е първият случай, в който средствата по политиката на сближаване се използват за реакция при извънредни ситуации. Това се случи и при миграционната криза от 2015 г. и неотдавнашната пандемия от COVID-19. Предвид факта, че нововъведените правила дават възможност за още по-голяма гъвкавост, одиторите от ЕС отново подчертават риска, свързан с многократното използване на фондовете на политиката на сближаване за краткосрочна реакция при кризи. Това на практика може да има отрицателен ефект върху основната цел на тази политика, а именно да се засили икономическото и социалното сближаване между европейските региони.

Обща информация

На 24 февруари 2022 г. Русия започна военната си агресия и принуди милиони хора да напуснат Украйна. На 4 март 2022 г. Съветът на ЕС задейства за първи път Директивата за временната закрила, като предостави на лицата, попадащи в нейния обсег, право на временна закрила.

Скоро след това правилата на политиката на сближаване на ЕС бяха изменени с приемането на регламентите CARE, CARE Plus и FAST-CARE (наричани с общото наименование CARE).

Неотдавна ЕСП публикува специален доклад относно интеграцията на граждани на трети държави в ЕС.