Финансовите интереси на ЕС и единният пазар не са добре защитени срещу измами с данъка върху добавената стойност (ДДС) при внос, когато се използват опростени митнически процедури при внос. Това се заключава в нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП). Съществуват сериозни слабости в проверките, които извършват държавите членки. Също така има слабости в сътрудничеството на ниво ЕС, както и между държавите членки, по отношение на борбата със злоупотребите с тези процедури.

При внос ДДС се дължи, когато стоката влезе на територията на митническия съюз на ЕС, като размерът на дължимия данък се установява въз основа на митническите декларации. Измамите с ДДС при внос нарушават конкуренцията на единния пазар и се отразяват негативно както на финансите на ЕС, така и на финансите на държавите членки. Одиторите констатираха, че опростените митническите процедури при внос са особено податливи на такива измами (за повече подробности вж. част „Обща информация“ по-долу).

„Съществуващите мерки не са достатъчни, за да предотвратяват и разкриват измами с ДДС при внос, когато се използват опростени митнически процедури при внос. Стойността на стоките, внасяни по тези процедури, е значителна, а рискът от злоупотреби поради измамни практики е висок“, заяви Франсоа-Роже Казала, членът на ЕСП, отговарящ за одита. „Следва да се поддържа подходящ баланс между улесняването на търговията и необходимостта от защита на финансовите интереси на ЕС.“

Одиторите откриха пропуски и несъответствия в нормативната рамка на ЕС за опростени митнически процедури при внос и в начина, по който Европейската комисия наблюдава тази рамка. Те препоръчват да се въведат и прилагат стандартизирани правила. Например липсват хармонизирани правила за уреждане на функциите на данъчните представители, а одиторите установиха — в посетените от тях държави от ЕС — и различни подходи за анулиране на идентификационните номера по ДДС. Бяха констатирани също несъответствия между статуса на номерата по ДДС и този на регистрационните и идентификационни номера на икономическите оператори (EORI номерата). Това означава, че търговците, които нарушават правилата за ДДС, могат да продължават да извършват митнически операции. Освен това санкциите и наказанията се различават значително в отделните държави членки.

Одиторите установиха също сериозни слабости в извършваните от държавите членки проверки на опростените процедури за ДДС при внос. Например те установиха значителни загуби при събирането на ДДС в проверената извадка от декларации за внос и не откриха доказателства, че стоките се придвижват от държавата членка на вноса до друга държава членка, с цел продажба, което е условие за освобождаване на сделката от ДДС при внос в ЕС. Одиторите заключават, че транспортните доказателства за тези стоки следва да се изискват при вноса. Освен това одиторите констатираха няколко случая на занижаване на стойността на продуктите от вносителите, а оттам и на ДДС, главно за смартфони, текстил, обувки и бижута. Поради ограниченията върху достъпа до данни е изключително трудно да се сравняват данъчната основа на внасяните стоки (съгласно митническите декларации) и стойността на облагаемите продажби в различните държави членки. При наличие обаче на значителни и следователно подозрителни разлики между тези облагаеми суми, те следва да бъдат анализирани. Въпреки че някои от установените слабости трябва да бъдат преодолени чрез законодателни предложения, одиторите предупреждават, че рискът от злоупотреби остава.

Бяха открити недостатъци и в сътрудничеството между държавите членки и на ниво ЕС — съответните механизми често изискват време и са неефективни в борбата със злоупотребите. Въпреки препоръките, отправени при предишни одити, обменът на данни продължава да бъде проблем, особено между данъчните и митническите администрации в различните държави членки.

Обща информация

Според одиторите двете опростени процедури за ДДС при внос крият значителен риск от злоупотреби. Комисията изчислява стойността на внасяните по тези процедури стоки на около 260 млрд. евро за периода 2021—2023 г. Едната процедура е известна като „допускане за свободно обращение — митническа процедура 42“, при която внесени стоки от трети държави в държава — членка на ЕС, се освобождават от ДДС, когато са предназначени за търговия в друга държава членка. Другата процедура се нарича „обслужване на едно гише при внос (IOSS)“ и представлява специална схема за електронна търговия със стоки, внасяни в ЕС от трети държави, при която се предвижда освобождаване от ДДС.