Финансирането на ЕС за възстановяване от пандемията — т.нар. Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ) — има за цел да служи като трансформиращ двигател на цифровия преход на ЕС, но тази възможност не е била оползотворена в пълна степен, според нов доклад, публикуван от Европейската сметна палата (ЕСП). МВУ е най-големият инструмент на ЕС за финансиране в областта на цифровизацията и по него са заделени близо 150 млрд. евро — около две трети от общия бюджет на ЕС за тази област в размер на 235 млрд. евро за периода 2021—2027 г. Одиторите отбелязват обаче, че финансирането по МВУ невинаги е било ефективно, тъй като държавите членки не са били задължени да приоритизират мерките, насочени за справяне с основните потребности в областта на цифровизацията.

Тъй като една от ключовите цели на МВУ е да подкрепи цифровия и екологичния преход, държавите в ЕС следва да заделят минимум 20 % от общия бюджет по своите планове за възстановяване и устойчивост за реформи и инвестиции в областта на цифровизацията.

Одиторите отправят критики относно концептуалната неяснота в Регламента за МВУ, в резултат на която средствата не са достатъчно добре насочени от държавите членки. Въпреки че в Регламента за МВУ цифровият преход се посочва като ключова цел и се определят областите на намеса във връзка с цифровизацията, в него липсва ясно определение на това понятие. В резултат на това държавите членки са могли да предложат широк набор от мерки за включване в плановете, ако са считали, че те отговарят на това изискване. Инвестирането само в мерки за цифровизация обаче не води автоматично до съществен напредък в цифровия преход.

„Въпреки че всички държави членки са достигнали и дори надхвърлили минимума от 20 % при разпределянето на средства по МВУ за мерки в областта на цифровизацията, липсва стратегическа насоченост при този процес,“ заяви г-жа Илдико Гал-Пелц, членът на ЕСП, който отговаря за одита. „От държавите членки не се е изисквало да приоритизират основните нужди в областта на цифровизацията. Поради това някои държави са използвали финансирането, за да подобрят областите, в които вече са били постигнали добри резултати, вместо да се насочат към тези с най-много предизвикателства. ЕСП смята това за пропусната възможност, тъй като се намалява потенциалът на МВУ да стимулира цифровия преход.“

Одиторите посочват също така, че закъсненията в изпълнението са по-широко разпространени, отколкото се съобщава в докладите на Комисията. До началото на 2024 г. държавите членки са докладвали, че са изпълнили 31 % от ключовите етапи и целите в областта на цифровизацията, което е с шест процентни пункта по-малко от първоначално планираното. Задълбочена оценка на петте одитирани държави членки показва, че близо половината от ключовите етапи и целите са забавени — към октомври 2024 г. изпълнението на 31 от 67 ключови етапи и цели е просрочено, тъй като някои от тях са били изменени, отложени или заменени с нови.

Освен това почти не е използвана възможността за изпълнение на дългосрочни многонационални проекти. Такива трансгранични проекти могат да имат решаваща роля за развитието на цифровите технологии и капацитета на ЕС в тази област. Одитът установи обаче, че между съществуващите над 1 000 мерки за цифровизация държавите членки са включили само 60 многонационални мерки, възлизащи на близо 5 млрд. евро (или 3,3 % от финансирането за цифровизация по МВУ). Този ограничен интерес към многонационалните инициативи показва ключовия конфликт между дългия период на изпълнение, който обикновено е необходим при тези сложни проекти, и краткия срок за изпълнение по МВУ.

И накрая, рамката за изпълнение на МВУ не е подходяща за оценка на резултатите и въздействието на финансирането от ЕС при извършването на цифровия преход. Показателите за проследяване на напредъка по тази цел са формулирани твърде общо, съсредоточават се предимно върху крайните продукти и не са добре съгласувани с показателите на настоящата стратегия на ЕС в областта на цифровизацията. В допълнение, държавите членки не са използвали подходящи общи показатели или са използвали неточни или несъгласувани данни при докладването по близо 60 % от одитираните инвестиционни мерки. Това значително ограничава възможността за точно измерване на приноса на реформите и инвестициите по МВУ за цифровия преход. В резултат на това потенциалът на МВУ да служи като двигател за промяна при цифровия преход в ЕС може да не бъде напълно реализиран.

Обща информация

През февруари 2021 г. Европейският съюз създаде Механизма за възстановяване и устойчивост с първоначален бюджет в размер до 724 млрд. евро. Целта му е да се смекчи икономическото въздействие на пандемията от COVID-19 и да се помогне на икономиките на държавите членки да станат по-устойчиви, издръжливи и по-добре подготвени за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход. До края на 2024 г. Европейската комисия е разпределила 650 млрд. евро (359 млрд. евро под формата на безвъзмездна финансова помощ и 291 млрд. евро като заеми).

Одитът обхвана периода от февруари 2021 г. до март 2024 г., като беше извършен и анализ на периода до края на 2024 г., което дава възможност за оценка както на разработването, така и (в случаите, когато това е възможно) на изпълнението на компонентите, свързани с цифровизацията, в плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки.

Одитът разгледа дали всички държави членки са изпълнили изискването за разпределяне на 20 % от средствата си по МВУ за мерки в областта на цифровизацията и включи посещения в пет държави членки (Дания, Франция, Италия, Люксембург и Румъния). При посещенията бяха разгледани 27 мерки за цифровизация, избрани от плановете на държавите членки. Мерките бяха избрани въз основа на тяхната насоченост към цифровия преход, значимостта им, обхвата на областите от политиката за цифровизация и етапа на изпълнение.