Фондът на ЕС за възстановяване от COVID — МВУ — показва слабости по отношение на постигането на резултати, отчетността и прозрачността, отбелязва Европейската сметна палата (ЕСП) в своя преглед на финансирането от 650 млрд. евро, отпуснато в отговор на кризата. Въпреки че МВУ е изиграл решаваща роля за възстановяването на ЕС след пандемията, информацията за постигнатите резултати не е достатъчна и липсват данни за действителните разходи. Ето защо няма яснота относно ползите, които гражданите получават срещу парите си. Одиторите призовават създателите на политики в ЕС да извлекат поуки от тези недостатъци, в случай че обмислят в бъдеще да използват бюджети, основани на резултатите, а не на разходите.
МВУ е създаден през 2021 г. по време на кризата. С него се финансират мерки — реформи и инвестиции — в области като екологичния и цифровия преход. Държавите от ЕС трябва да постигнат предварително определени ключови етапи и цели, включени в националните им планове, за да получат финансиране. За пръв път ЕС използва в такъв голям мащаб финансиране, което не е обвързано с разходите.
„Създателите на политики в ЕС следва да извлекат поуки от МВУ и да не допускат в бъдеще да се използват подобни инструменти, без да разполагат с информация за действителните разходи и крайните получатели. Те следва също така да се уверят, че ползите, които гражданите получават срещу парите си, са ясни и недвусмислени“, заяви г-жа Ивана Малетич, един от двамата членове на ЕСП, под чието ръководство е изготвен прегледът. „При бъдещи бюджети, основани на резултатите, финансирането трябва да бъде по-добре обвързано с постигането на резултати, както и с ясно определени правила. В противен случай такъв модел не следва да се използва“, заяви г-н Йорг Кристиян Петрович, другият член докладчик на ЕСП за този преглед.
Одиторите изтъкват редица проблеми с МВУ в момент, когато текат политически дискусии относно дългосрочния бюджет на ЕС след 2027 г. На първо място, те считат, че МВУ всъщност не може да се определи като механизъм за финансиране, основан на резултатите. На практика инструментът поставя по-силен акцент върху постигането на напредък в изпълнението. Освен това не може да се измери доколко средствата по Механизма се изразходват по икономически ефективен начин, тъй като Европейската комисия не събира данни за действителните разходи, а информацията за резултатите е недостатъчна.
Одиторите подчертават, че е от съществено значение бъдещите разходни програми да се разработват и изпълняват по начин, който да не намалява нивото на отчетност. Въпреки наскоро въведените подобрения гаранциите за контрол по МВУ все още не са достатъчно надеждни. Например Комисията разчита главно държавите членки да установяват и коригират сериозни нередности и да следят за спазването на правилата на ЕС и националните правила, но техните системи показват слабости. Освен това изпълнителният орган на ЕС не може да налага финансови корекции, като например събиране на неправомерно разходвани средства при отделни нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, освен в случаи на сериозни нередности, като например измами. Това означава, че Комисията може да извършва плащания в пълен размер дори когато са допуснати нередности при възлагането на обществени поръчки, при условие че са постигнати договорените ключови етапи и цели. Освен това, в резултат на начина на определяне на ключовите етапи и целите, някои държави от ЕС получават значителни по размер средства, преди да са приключили проектите. Това представлява риск за финансовите интереси на ЕС, тъй като държавите членки могат да задържат финансирането, без да завършат проектите.
Въпреки че изпълнението на МВУ напредва, налице са закъснения, които застрашават постигането на неговите цели. Трябва да се подчертае, че по-голямата част от мерките все още предстои да бъдат завършени в периода до август 2026 г. Освен това изплащането на средства от ЕС за държавите членки не е гаранция, че финансирането е достигнало до крайните получатели и реалната икономика.
МВУ се финансира почти изцяло чрез заети от пазарите средства. Комисията бързо и успешно е набрала средства за МВУ. През първите няколко години заемите са получени в условия на исторически ниски нива на лихвените проценти. Оттогава лихвените проценти са се повишили, а до 2026 г. разходите за финансиране могат да се окажат над два пъти по-високи от първоначалните оценки. Това, в комбинация с изплащането на заемите, ще окаже значителен натиск върху бъдещите бюджети на ЕС. При необходимост от заемане на средства в бъдеще, одиторите считат, че е важно ЕС да намали лихвения риск в достатъчна степен и предварително да определи план за погасяване на заема, в който да се посочва как ще бъдат финансирани тези разходи. Това не е направено в случая на МВУ.
МВУ е създаден през 2021 г. като еднократен временен инструмент, чиято цел е да се помогне на държавите от ЕС да се възстановят от пандемията от COVID-19 и да изградят устойчиви икономики. Той финансира мерки на държавите членки в шест предварително определени области от началото на пандемията през февруари 2020 г. до август 2026 г. — годината, в която МВУ приключва. Първоначалният му бюджет е 724 млрд. евро, но държавите от ЕС са поискали 650 млрд. евро (359 млрд. евро под формата на безвъзмездна финансова помощ и 291 млрд. евро под формата на заеми). Дългът по МВУ трябва да бъде погасен до 2058 г. от Комисията (по отношение на безвъзмездната финансова помощ) и от държавите членки (по отношение на заемите). През втората половина на 2025 г. Комисията възнамерява да представи следващата финансова рамка за периода след 2027 г.
Преглед 02/2025 „Ориентираност към резултатите, отчетност и прозрачност — какви поуки могат да бъдат извлечени от недостатъците на МВУ“ може да бъде намерен на уебсайта на ЕСП, заедно с кратък преглед на основните факти и извлечените поуки. В него са обобщени одитите и становищата на ЕСП относно МВУ, които са публикувани на тази специална страница за МВУ. Работната програма на ЕСП за 2025 г. и 2026 г. включва допълнителни одити на МВУ, обхващащи области като енергийната ефективност, проследимостта и измамите.