В публикувания нов доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) се посочва, че държавите от ЕС са взели предвид само частично предизвикателствата на пазара на труда при насочването на реформите, с които са се ангажирали, за да получат финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) — инструментът на ЕС с бюджет от 650 млрд. евро, създаден след пандемията от COVID-19. Реформите по МВУ са постигнали някои резултати, но не са отразили, или са отразили само отчасти, половината от отправените от Съвета препоръки. Поради това в някои държави определени структурни предизвикателства, които са от особено значение за гражданите на ЕС, са останали неразрешени, като например интеграцията на пазара на труда на най-уязвимите групи или изместването на данъчната тежест от труда към други източници.

При инструмента МВУ ЕС за пръв път свързва финансирането за държавите членки с ангажимента за провеждане на икономически и социални реформи, в т.ч. реформи на пазара на труда и политиките по заетостта. За да получат средства от ЕС, държавите членки трябва да се ангажират да изпълнят определени инвестиции и реформи. С тях следва да се преодолеят „всички или повечето“ предизвикателства, които Съветът вече е поискал от държавите да разрешат в отправените специфични за всяка държава препоръки.

„Брюксел използва средствата по МВУ като стимул за държавите от ЕС да предприемат важни структурни реформи и да направят икономиките си по-устойчиви,“ заяви Ивана Малетич, членът на ЕСП, отговарящ за доклада. „В областта на политиките за пазара на труда обаче реформите не са взели предвид някои структурни проблеми, които са от особено значение за гражданите на ЕС. Освен това за около половината реформи към момента няма данни, че са довели до осезаеми резултати или са имали въздействие върху пазарите на труда в държавите членки.“

В плановете си за възстановяване и устойчивост държавите членки са предвидили почти 100 реформи на пазара на труда с различен обхват и амбициозност. Няколко реформи имат потенциала да се справят със структурните предизвикателства, като например реформата на осигуряването срещу безработица във Франция. Други обаче, като например мярката „Социална гаранция 2021“ в Германия, е по-малко вероятно да доведат до съществени промени. Реформите са отразили съществено само 40 % от съответните специфични за всяка държава препоръки, в незначителна степен — 26 % от препоръките, и изобщо не са отразили 34 %. Освен това нито една от държавите членки не е взела предвид изцяло препоръките в областта на пазара на труда при изпълнението на реформите по МВУ. Плановете на четири държави членки не са предвиждали никакви реформи, отразяващи препоръките, докато други четири държави са взели предвид тези препоръки в значителна степен.

Изпълнението на МВУ понастоящем е в ход и много реформи на пазара на труда все още не са завършени, така че може да е твърде рано за значителни резултати от тези реформи. Завършените реформи на пазара на труда обаче засега не са ключов фактор за подобряване на оценката на Европейската комисия за изпълнението на препоръките

Реформите като цяло са реализирали очакваните крайни продукти, което в случая означава, че са приети нови законодателни актове. За около половината реформи обаче, например в области като учене през целия живот, подкрепа за търсещите работа лица и подобряване на помощта при безработица, съответните държавите членки не можаха да представят данни за резултати. Същевременно е трудно да се оцени въздействието на реформите на място, тъй като често липсват подходящи показатели.

Одитните констатации показват ясно, че е необходима навременна информация и по-нататъшна оценка на ефективността на реформите по МВУ. Одиторите призовават Европейската комисия да определи рамка за оценка на техните резултати, да следи за това, че държавите членки се насочват в достатъчна степен към основните предизвикателства и да проверява дали ключовите етапи и целите са обхванати от всички основни части на реформите.

Обща информация

МВУ е съществен елемент от целта на ЕС за смекчаване на икономическите последици от пандемията от COVID-19 и за насърчаване на устойчивото икономическо възстановяване чрез подпомагане на държавите членки при изпълнението на всеобхватни реформи и инвестиции. МВУ е създаден през 2021 г. като временен инструмент за финансиране при кризи и се планира да приключи през 2026 г.

Политиките, свързани с пазара на труда и заетостта, попадат изцяло в правомощията на държавите — членки на ЕС. Всяка година обаче в рамките на процедурата за координиране на икономическите политики, известна като европейски семестър, Комисията отправя предложения за препоръки, специфични за всяка държава членка. След това Съветът приема тези препоръки и изисква от държавите да предприемат конкретни мерки, за да гарантират, че икономическите им политики са стабилни. Специфичните за всяка държава препоръки са насочени към структурни проблеми в политиките за заетост и могат да бъдат изпълнявани и чрез други национални или европейски фондове.

Това е първият одит на ЕСП на ефективността на реформите, финансирани по МВУ. Одиторите разгледаха дали реформите, включени в националните планове за възстановяване и устойчивост, са допринесли ефективно за справяне с предизвикателствата на пазара на труда в държавите членки, изложени в специфичните за всяка държава препоръки през 2019 и 2020 г. За извадка от четири държави членки (Белгия, Гърция, Испания и Португалия) одиторите анализираха също дали завършените реформи са постигнали планираните резултати и дали са допринесли за изпълнението на съответните препоръки.

Специален доклад 10/2025 „Реформи на пазара на труда, заложени в националните планове за възстановяване и устойчивост — постигнати са резултати, но те не са достатъчни за преодоляване на структурните предизвикателства“ е публикуван на уебсайта на ЕСП. Предишните доклади на ЕСП по свързани с тази област теми можете да намерите на специалната страница за МВУ.