Отчетите на ЕС за финансовата 2020 г. дават вярна и точна представа за състоянието, приходите не са засегнати от грешки, но процентът на грешки при плащанията остава прекалено висок. Това е заключението на публикувания днес Годишен доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) за финансовата 2020 г. За втора поредна година одиторите изразяват отрицателно становище относно разходите. Те също така очертават рискове и предизвикателства, свързани с администрирането и доброто финансово управление на средствата от ЕС, които се отпускат във връзка с кризата, предизвикана от коронавируса.
Одиторите установиха, че общото равнище на нередности при разходването на средства на ЕС остава стабилно на ниво от 2,7 % за 2020 г. (2019 г. — 2,7 %). През 2020 г. над половината от одитираните разходи (59 %) се определят като високорискови разходи, което представлява увеличение на този дял в сравнение с 2019 г. (53 %) и предходните години. Правилата и критериите за допустимост, на които се подчиняват този вид разходи, често са сложни и това увеличава вероятността от възникване на грешки. Високорисковите разходи продължават да бъдат засегнати от съществено ниво на грешки с изчислен процент грешки в размер на 4,0 % (2019 г. — 4,9 %). Както и през предходната година, одиторите заключават, че грешките при този значим вид разходи са широкоразпространени и поради това изразяват отрицателно одитно становище за 2020 г.
През 2020 г. бяха докладвани шест случая на предполагаема измама, разкрити при одитната дейност на ЕСП — по-малко, отколкото през 2019 г., когато бяха докладвани девет случая. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е започнала разследване по всички случаи.
„С оглед на големите предизвикателства, които стоят пред всички нас, трябва да обърнем още по-голямо внимание на доброто финансово управление на ЕС“, заяви Клаус-Хайнер Лене, председателят на ЕСП. „През следващите седем години ЕС ще разходва значително повече средства, отколкото в предишния програмен период. 27-те държави членки се споразумяха по отношение на програмата за възстановяване след COVID-19, която ще бъде финансирана чрез емитирането на държавен дълг. Това решение бележи сериозна промяна във финансите на ЕС. То създава и ясна необходимост от ефективни проверки на това как се разходват средствата на ЕС и дали се постигат планираните резултати.“
Отговорът на ЕС на пандемията от COVID-19 ще има много силно отражение върху финансите на ЕС — за финансовия период 2021—2027 г. общият размер на разпределените средства за инструмента „Next Generation EU“ (NGEU) и за многогодишната финансова рамка (МФР) ще бъде 1,824 трилиона евро, почти двойно повече от разходите за периода на предходната МФР. С оглед на това ЕСП посочва, че съществува риск от забавено начало на изпълнението на фондовете със споделено управление в рамките на МФР за периода 2021—2027 г. Подобно забавяне засегна и изпълнението на фондовете във финансовия период 2014—2020 г.
ЕСП посочва също, че усвояването от страна на държавите членки на европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове продължава да е по-бавно от планираното. До края на 2020 г., последната година от текущия седемгодишен бюджет, само 55 % от договореното финансиране от ЕС за периода 2014—2020 г. са били изплатени. Това е довело до увеличаване на неразплатените поети задължения до 303,2 млрд. евро в края на 2020 г., което се равнява на почти два годишни бюджета. Одиторите отбелязват, че между държавите членки съществуват значителни различия. Докато Финландия например е усвоила 79 % от общия размер на отпуснатите ѝ средства в края на 2020 г., трите държави членки с най-ниска степен на усвояване (Италия, Хърватия и Испания) са използвали едва около 45 % от разпределените им суми.
От 1 февруари 2020 г. Обединеното кралство вече не е държава — членка на ЕС. ЕСП отбелязва, че към 31 декември 2020 г. отчетите на ЕС показват вземания, дължими от Обединеното кралство, в размер на 47,5 млрд. евро, въз основа на реципрочни задължения, определени в споразумението за оттегляне от ЕС.