Според публикуван днес нов доклад на Европейската сметна палата (EСП) политиките на ЕС не предотвратяват преразходването на вода от страна на земеделските стопани. Въздействието на селскостопанските практики върху водните ресурси е силно и неоспоримо. Земеделските стопани обаче се възползват от твърде много изключения от политиката на ЕС за водите, което понижава ефективността на усилията за ограничаване на използването на водите до разумно ниво. В допълнение политиката на ЕС в областта на селското стопанство допуска и твърде често насърчава по-голямото използване на водите, отколкото по-ефективното им използване.
Земеделските стопани са сред най-големите потребители на вода — в селското стопанство се използва една четвърт от целия обем на водочерпенето в ЕС. Селскостопанските практики оказват влияние както върху качеството на водите (напр. поради замърсяване от торове или пестициди), така и върху тяхното количество. Настоящият подход на ЕС за управление на водите датира от Рамковата директива за водите (РДВ) от 2000 г., с която се въвеждат политики за устойчиво използване на водите. РДВ въвежда цел за постигане на добро качествено състояние за всички водни обекти в целия ЕС. Общата селскостопанска политика (ОСП) също играе важна роля за устойчивостта на водните ресурси. Тя предлага инструменти, които могат да спомогнат за намаляването на натиска върху водните ресурси, като например обвързване на плащанията с по-екологосъобразни практики и финансиране на по-ефикасна инфраструктура за напояване.
„Водата е ограничен ресурс и бъдещето на селското стопанство в ЕС зависи главно от това, доколко ефикасно и устойчиво се използва тя от земеделските стопани,“ заяви Жоел Елвингер, членът на Европейската сметна палата, който отговаря за изготвянето на доклада. „До този момент обаче политиките на ЕС не са спомогнали в достатъчна степен за намаляване на въздействието на селското стопанство върху водните ресурси.“