Всяка година Европейският парламент и Съветът приемат годишен бюджет на ЕС, който е част от по-дългосрочен бюджет, договорен за период от седем години (известен като „многогодишна финансова рамка“ или МФР). Настоящата МФР, която обхваща периода 2021—2027 г., е с бюджет над 1,2 трилиона евро, което е под 2 % от публичните разходи на държавите — членки на ЕС.
В допълнение към стандартния дългосрочен бюджет на ЕС плащания се извършват и от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е еднократен, временен финансов инструмент (NextGenerationEU), създаден с цел стимулиране на възстановяването и реформите след пандемията. За периода 2021—2026 г. на държавите членки ще бъде предоставена финансова подкрепа в размер на почти 600 млрд. евро.
Съгласно настоящата МФР бюджетът на ЕС се финансира в най-голямата си част (около 45 %) от вноски на държавите членки, които са пропорционални на техния брутен национален доход. Други източници включват вноската въз основа на данъка върху добавената стойност (около 10 %), митата (около 10 %) и вноската въз основа на отпадъци от пластмасови опаковки (около 3 %). Привлечените средства за финансиране на подкрепа за държавите членки като част от NextGenerationEU също осигуряват значителен дял от приходите на ЕС (около 18 %).
Средствата от ЕС се изплащат на бенефициентите или чрез еднократни плащания/годишни вноски, или чрез поредица от плащания по многогодишните разходни схеми. Бюджетът на МФР на ЕС понастоящем разходва най-много средства за следните области:
- „Природни ресурси и околна среда“ (около 34 %) — това включва действията на ЕС в областта на климата и общата селскостопанска политика;
- „Сближаване, устойчивост и ценности“ (около 30 %) — включва инвестициите в регионален растеж и транспорт;
- „Единен пазар, иновации и цифрова сфера“ (около 14 %) — включва подкрепа за научно-изследователска дейност в различни сектори и програма „Хоризонт Европа“;
- „Съседните региони и светът“ (около 10 %) — известна е и като област (функция) „Глобална Европа“ и се отнася главно до външната дейност на ЕС и международното сътрудничество за развитие.
Всяка година ЕСП извършва одит на годишните отчети на ЕС и свързаните с тях приходи и разходи. Одиторите разглеждат дали:
- отчетите са надеждни;
- приходите на ЕС са получени; и
- плащанията са извършени в съответствие с правилата.
За всяка област ЕСП предоставя конкретно становище, което може да бъде: „положително“, „с резерви“ или „отрицателно“. Трябва да се отбележи, че по отношение на разходите изразяваме две отделни становища: едно за бюджета на ЕС и друго за временния Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е основният стълб на пакета на ЕС за възстановяване от пандемията, известен като NextGenerationEU (NGEU).
Тези проверки формират основата на Декларацията за достоверност, която ЕСП е длъжна да представи на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Понятието „становище без резерви“ (положително становище) означава, че отчетите дават вярна и точна представа за финансовото състояние и следват правилата за финансово отчитане и финансово управление. Операциите, свързани с отчетите, са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти.
„Становище с резерви“ означава, че одиторите не могат да изразят положително становище, но установените от тях проблеми са съсредоточени в определени области.
„Отрицателно становище“ се формулира, когато проблемите са широко разпространени.
Този процент представлява нашата оценка за дела на средствата, които не е трябвало да бъдат изплатени от бюджета на ЕС, тъй като те не са били изразходвани в съответствие с правилата на ЕС или със специфичните национални правила.
Често срещани грешки са изплащането на средства на бенефициенти или проекти, които не отговарят на условията за финансиране, както и неспазването на правилата за обществени поръчки при закупуването на услуги и стоки или извършването на инвестиции.
В одитната терминология това е нивото, над което се счита, че ефектът от грешките е значителен. „Съществен процент грешки“ означава такова ниво на грешките, което има вероятност да повлияе върху вземането на решения от страна на предполагаемите ползватели на даден одитен доклад. Както ЕСП, така и Европейската комисия са определили праг на същественост от 2 %, над който нивото на грешките се счита за съществено.
Не. Това не би било точно казано, тъй като има голяма разлика между понятията „грешка“ и „разхищение“.
В контекста на тестването на разходите от бюджета на ЕС ние проверяваме дали средствата на ЕС са изразходвани в съответствие с правилата, дали заявените за възстановяване разходи са изчислени правилно и дали условията за допустимост са изпълнени от самото начало. Ако едно или повече от тези изисквания не е спазено, считаме, че е налице „грешка“. Именно това се отразява в изчисления от нас процент грешки.
Въпреки че тези грешки включват плащания за проекти или бенефициенти, които не са изпълнили условията за допустимост (напр. грешки във връзка с обществени поръчки), тези проекти или бенефициенти могат все пак да реализират очакваните ползи и затова плащанията за тях не следва да се считат за разхищение.
Обратното също е вярно — разходите могат да бъдат законосъобразни и редовни, но въпреки това да представляват разхищение. Един от примерите, за които докладвахме в миналото, се отнася до пристанищна инфраструктура, изградена без адекватно отчитане на прогнозираните нива на товарните превози.
В повечето случаи липсват данни, сочещи измама. Измамата се определя като преднамерено използване на заблуда с оглед на получаването на предимство. Въпреки че е трудно да бъде установена измама чрез стандартните одитни процедури, всяка година нашите тестове разкриват по няколко случая на предполагаема измама.
ЕСП не е натоварена с функцията да разследва случаи на предполагаема измама, засягаща финансовите интереси на ЕС, но тя помага в борбата с тези измами, като докладва за случаи на предполагаема измама пред Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и/или Европейската прокуратура.
Задължението на ЕСП е да представи Декларация за достоверност относно надеждността на годишните отчети на ЕС и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции. ЕСП проверява бюджета на ЕС и начина, по който Европейската комисия го управлява съвместно с държавите членки. Поради това одитът на ЕСП няма за цел да изчисли проценти грешки за отделните държави членки, тъй като това би изисквало значителни допълнителни ресурси. Задължение на Европейската комисия — която е институцията, отговорна за управлението на бюджета на ЕС — е да предоставя подробна информация по държави в своите годишни отчети за дейността.
ЕСП обаче понякога посочва държави членки, бенефициенти и региони, когато в годишния си доклад представя илюстративни примери. Тя също така предоставя известна „географска“ информация въз основа на тестовете на операциите в разходните области „Сближаване“ и „Природни ресурси“ и във връзка с разходите по МВУ. Тези примери показват броя на одитираните операции за всяка държава членка и броя на операциите, съдържащи количествено измерими грешки. Представените данни обаче не следва да се тълкуват като показателни за честотата или нивото на грешките в определена държава членка.
